Всяка истина е черно-бяла.Сивото не е нищо повече от смесица между двете.Едно твърдение или е истина или не е, но никога и двете заедно.Няма такова нещо като субективна истина.Истината е обективно съществуващ факт.Човек или е честен, или не е честен; или е щастлив, или не е щастлив; или е свободен, или не е свободен…, но никога и двете заедно. Как си представяте един средно честен, почти щастлив и полу-свободен човек?
май 6, 2008
5 Коментара »
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
Погледни какво си написал.
Казваш, че нещо е истина(бяло) или не(черно). Същевремнно пишеш истината е `черно-бяла`. Може би идеята ти е `истината е черна или бяла`? Тирето е нелогично при положение, че пишеш : `но никога и двете заедно`.
Не споделям идеята ти.
Светът и човек са прекалено сложно устроени, за да теглиш толкова лесно чертата между доброто и злото. Твоето черно и бяло са там, да, но те непрекъснато се преплитат и преливат. Всеки от нас е и добър, и лош, и свободен и роб, и нещастен и щастлив. Просто защото това са състояние без определени граници. Нима честния днес утре не може да излъже? Нима щастливия ще бъде винаги щастлив? В един застинал момент може би светът е черен и бял, в хаоса на времето той обаче е черно-бял, различен във всеки различен момент, променящ се, развиващ се, същият и друг.
Comment от bleubutterfly — май 9, 2008 @ 9:34 pm
Това, че черното и бялото се преплитат и преливат не означава, че изчезват.Те просто си се преплитат, за да станат сиво. Не всеки от нас е и добър, и лош.Ако всеки от нас е едновременно и добър и лош, това означава, че всички сме лоши.Никой от нас не е едновременно и Свободен и роб.Човек или е Свободен, или е роб…или бяло, или черно.Ако един човек е щастлив и нещастен, то той е нещастник.
Средно положение за обективни категории не съществува.
Кое е средното положение между живота и смъртта?Или си жив, или си мъртъв…
Comment от selfexistent — май 10, 2008 @ 8:40 am
За да може един човек да каже какво е сиво, то той първо трябва да различава черното като черно и бялото като бяло. В областта на морала по същия начин човек трябва да може да различава доброто от злото, и когато успее да постигне това, то той няма да има оправдание, ако избере смесицата между двете…Защо да избираш сивото, когато бялото е пред очите ти?! Отговорът е – защото изборът на черно или бяло не е просто избор.Това е избор без компромис.
Comment от selfexistent — май 10, 2008 @ 9:00 am
Идеята от първия ти пост звучеше доста повърхностно затова не се сдържах да не изкоментирам. Сега обаче осъзнавам, че моята позиция по въпроса не е съвсем определена първо пред мен самата , за да я излагам пред някого другиго.
И все пак ми се иска да вникна малко повече в това, което пишеш. Не ми се сърди.
Средно положение за обективни категории не съществува? Обективно според кого? Кой определя какво е лошо и добро? Аз? Ти? Закона? Религията? Само това, че определяш категориите като обективни е субективно мнение.
Човек е само добър или само лош в един идеализиран свят. Не вярвам, че съществува само добър или само лош човек. Може би хора, които се приближават към първото или второто, но не и достигане на абсолютната стойност. Както във физиката на теория съществува абсолютна нула, но на практика не може да бъде достигната, така и тези определения съществуват, когато са ни необходими, за да дадем имена на нещата и колкото конкретни са, толкова са и неясни. Всяка една от опозициите, които даваш представлява философски казус. `Човек се ражда свободен, но живее в окови`, казва Русо. Няма щастие или нещастие, има само сравнение между едното и другото състояние`, казва Дюма. Всеки вижда нещата през ценностната си система.
Не знам всъщност какво се опитвам да кажа… Както и да е.
Беше ми приятно да помисля… с теб.
Интересен блог. Успехи! :]
Comment от bleubutterfly — май 11, 2008 @ 4:55 pm
Обективно според кого? – според Реалността.Ако ти имаш в джоба си 10лв., и знаеш това, и аз те попитам, колко пари имаш в джоба, ти можеш да избереш единствено черното или бялото…Можеш да ми признаеш, че имаш 10лв., или да не ми признаеш. Да кажеш истината, или да излъжеш.
Едно твърдение или е истина, или неговото отрицание е истина.
Въпросът „Обективо според кого?“ ми звучи като „Жив според кого?“ .Според кого вали дъжд?Факта, че вали дъжд е обективен факт от реалността.Той е истина.Субективен вкус е това дали ти е приятно или не да вали дъжд. Но това, че вали дъжд е обективен факт. Ужасът идва, когато субективно и обективно се объркат…
Comment от selfexistent — май 11, 2008 @ 8:32 pm