Индивид и общество

1. Не е истина, че колокото по-свободен съм аз, толкова по-ограничен си ти. Ако моята свобода води до твоя ограниченост, то или правя нещо против волята ти, или ти си се самоограничил.Това, че печеля аз пари, не означава, че ти забранявам  да печелиш пари по същия начин.
2. Ресурсите са ограничени и за теб и за мен.Ако искаш петрол можеш да направиш две неща – да си го намериш, и това да си е твоя петрол, или да си го платиш, за да стане твой петрол. Ти нямаш право върху петрола.Имаш само правото да го добиваш /ако откриеш залеж, разбира се/ или да го купуваш.
3. Няма такова нещо като право на образование или право на здравеопазване. Има единствено урок при г-н Х и операция при д-р Y. Право на образование и здравеопазване означава право върху живота и желанията на г-н Х и д-р Y.
4. Личната свобода не произтича от обществото, защото индивидите като единици правят общество.Индивидите съществуват, обществото е абстракция.

Цел: Щастие и Богатсво

Пресметни всичките си пари. Пресметни ги до последната монета. Колко време можеш да живееш с тези пари без да работиш? Ще ти стигнат ли до края на живота? Ако отговорът на втория въпрос е “не”, то тогава си постави за цел парите ти да станат толкова, че да стигнат до стотния ти рожден ден. Ако постигнеш тази цел в дълбока старост едва ли ще се наречеш богат човек. Колкото по-рано постигнеш тази цел, толкова по-богат ще си.

Когато станеш много богат можеш да спреш да работиш. В колкото по-ранна възраст постигнеш това, толкова е по-вероятно работата да ти доставя удоволствие. В такъв случай никога няма да спреш да работиш.

Богатият човек е или щастлив, или нещастен. Ако е щастлив, то той е постигнал мъдрост. Ако е нещастен, не е постигнал нищо. Истинската цел не е била богатсвото му. По-точно не е била неговата цел. Неговата цел е била подтисната в момента, в който той е последвал чуждата цел. Не е поставил себе си на първо място.

Докато правиш упражнението с пресмятането ще срещнеш факти от реалността, за които не си помислил. Не ти се е искало да ги включваш в сметките. Не е приятно да мислиш за хиперинфлация, фалит, болест, война, природно бедствие, защото те носат нещо повече от цифрите в графата “пасив”. Носят страх. Може да не ти се наложи да мислиш за тях. Но няма как да не мислиш за тях, ако се изпречат на пътя ти. Ако нямаш план за потенциалните неща, които могат да ти се случат, бъди сигурен, че правителството има. Дори да си създал план за себе си, правителството има друг план за теб. Но тогава поне ще се бориш. С други думи – създай план, и не забравяй, че всеки план започва с цел. Ако не искаш да попаднеш в чужд план – избери си Цел!

 

Пари за здраве

Всеки в тази страна има здравна осигуровка. Всеки до последния плаща на държавата, за да му пази здравето. Не на лекарите, а на чиновниците, които след това преценяват колко заслужават лекарите. От 1 септември до 15 декември всички са задължени да си изберат здравноосигурителен фонд. Тези, които пропуснат този срок ще бъдат разпределени централно от непознати за тях хора. Хубавото в случая е, че фондовете избрани от 100хил. души до 1 януари 2009г. ще започнат да получават 30% от здравната вноска / тя става 8% /. Според черно-белия възглед за света тук изникват веднага два въпроса:

1. Защо здравния фонд получава само 30% от моите пари след като съм го избрал? Не може ли да дам 100% от така или иначе централно определената здравна вноска?

2. Защо да нямам право да не се включвам в никакав фонд и никаква каса? Задължително ли е здравето ми да се наглежда централно?Никога не съм гледал Big Brother.

През 2010г. всеки ще може да избере само един фонд, в който да отиват парите му. Всичко ще приключи добре, когато здравната каса фалира и всеки ще може да се оправя Сам. Най-вероятно обаче, всемогъщата държава никога няма да остави здравето ви на мира, докато не разберете, че тя никога ни ви го е пазила.Държавата никога не е била лекар. Това не е възможно. Много е просто.

ИЗВОД:

Правителството трябва да закрие Министерството на здравеопазването; да остави здравната каса да загуби битката със здравните фондове; да остави на мира хората решили да не мислят за здравето си, защото в противен случай друг ще плаща за тях; Държавата да спре да се занимава със здравето на хората.

Аз нямам обща култура.

Аз нямам обща култура. Моята култура може да бъде единствено лична.

101 Reasons To Move To New Hamphshire

1. Девизът на щата е „Живей свободен или умри. Смъртта не е най-лошата от всичките злини“.Тези думи са на Генерал Джон Старк, гражданин на Ню Хемпшир и участник във войната за независимост.

2. През 1774г. гражданите на Ню Хемпшир декларират своята независимост от Англия.Те били първите направили това.

3.През 1776г. гражданите на Ню Хемпшир приемат Конституцията. Отново били първите.

7. Конституцията на Ню Хемпшир е единствената конституция в света, която защитава правото на гражданите на революция!

8. Конституцията на Ню Хемпшир е една от малкото в САЩ, които не гарантират финансирането на public school system.

31. В Ню Хемпшир образованието се финансира предимно на местно ниво.

32. Гражданите на Ню Хемпшир са най-близо до отхвърлянето на правителствения монопол над образованието.

42. В Ню Хемпшир гласуват предимно за либертарианци.

46. Гражданите на Ню Хемпшир мразят данъци.

53. В този щат законите за оръжие са едни от най-либералните.

54. В Ню Хемпшир мислят, че „този, който кара – решава“. Няма задължение мотоциклетистите да са с каски, а хората в автомобили с колани.

61. „Искате да си купите мляко от фермата надолу по пътя? Няма никакъв проблем.“ В Ню Хемпшир не мразят хора с крави.

64. Средният данък в щата е 4.54%.

79. Нивото на безработица там е 4.2%. Средно за страната е 5.7%.

84. Ню Хемпшир предлага лесен достъп до реки, планини, гори, езера и океан.

Това е малка част от красотата на този щат.
За повече информация:

http://freestateproject.org/nhinfo

Образование

Човек трябва да разбере, че образованието не започва в първи клас и не завършва с диплома от университет.Образованието започва с раждането и завършва със смъртта.

Black & White world

Всяка истина е черно-бяла.Сивото не е нищо повече от смесица между двете.Едно твърдение или е истина или не е, но никога и двете заедно.Няма такова нещо като субективна истина.Истината е обективно съществуващ факт.Човек или е честен, или не е честен; или е щастлив, или не е щастлив; или е свободен, или не е свободен…, но никога и двете заедно. Как си представяте един средно честен, почти щастлив и полу-свободен човек?

Тук…

В този блог ще откриете нещата с истинските им имена;егоизма срещу алтруизма;индивидуализма срещу колективизма; свободата срещу етатизма;логиката срещу мистицизма; разума срещу вярата; реалността такава, каквато е и такава, каквато трябва да е;Компромис с тези неща няма да бъде правен.